Болгарская литература
Предлагаю обсуждать здесь вопросы связанные с болгарской литературой. Произведения какого болгарского автора наиболее запомнились? Может быть творения классиков - Ивана Вазова и Алеко Константинова? Или детективные романы Богомила Райнова? Напишите свои мнения...
27 комментариев
Българският език
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Езикът и правописа са малко архаични, но е писано в самото начало на 20 век.
Христо Смирненски
Да бъде ден - В Поволжието
Далеч, далеч - в степта безплодна, суха,
отмина сетната кола
и самотата над селото глухо
надвеси оловни крила.
Ала, ведно със гладните си братя,
не тръгна слепият Демид.
Кат жерав, обезкрилен от съдбата,
остана той от скръб разбит.
Че в избата на дрипавия одър
се гърчеше невръстен внук
и вече в погледа му тъмномодър
замръзнал беше смъртен звук.
И мрачен, стиснал детските ръчици,
мълчи старикът беловлас
и сякаш погребални върволици
минават мудно час след час.
И цяло, пламнало от гладна треска,
гори детето като в пещ.
Простенва тежко, в миг се стреска
и пак потъва в сън зловещ.
Попукани уста едва нашепват
молба неизпълнима: "Хляб!"
Въздъхва старецът, сълзи потрепват
и оросяват поглед сляп.
А вън - ни шум, ни лай, ни вик човешки -
гробовно сънна пустота
и в улиците тъмни с крачки тежки
спокойно броди вред Смъртта.
Но ето хладният й дъх полъхва -
пред избичката спира тя,
и в ужас стария Демид настръхва
и стон възбликва на уста.
- О, не! Далеч! Не давам го! Не бива!
Последен внук - последна скръб!
Възпри ръката си немилостива!
Едничък е и толкоз скъп!
И разтреперан, пипа го той в шемет:
- Челото... вледенено... мраз!...
Не може туй! Не може! Няма да го вземе!
Далеч, далеч със него аз!...
Обезумял от страх, Демид трепери,
детето грабва като в сън
и пипнешком през нисичките двери
едвам измъква се навън.
И глухо тук-таме с тояжката почуква,
разветрил белите коси.
Възпира в миг, поема дъх и хуква:
да го спаси, да го спаси!...
Но в миг той спира се, простенва, охва,
изкривя старческо лице
и залюлял се в немощ, тежко грохва
със хладен детски труп в ръце...
А вред - ни шум, ни лай, ни вик човешки -
гробовно сънна пустота
и само сред нощта със стъпки тежки
спокойно броди там Смъртта.
Не знам дали си запозната с историята, но през двайсетте години в следствие на гражданската война настъпва недостиг на храни в Поволжието. Тогава от глад са загинали огромен брой селяни.
А през 1932-33г. по заповед на болшевишкото правителство е иззето всичкото зърно от селяните в Украйна. Тогава от глад умират около 5 милиона селяни. От глад се е стигало до случаи на канибализъм.
Във връзка с това в България е подета акция и са изпратени хиляди тонове зърно за спасение на гладуващите в Поволжието.
Для тех участников, кто не знаком с болгарской литературой, я бы посоветовал прочесть цикл рассказов Алеко Константинова, главным героем которых является Бай Ганю. Эти произведения очень колоритны, написаны с большой долей юмора, не потеряли актуальности до сегодняшнего дня...
БОЯТ НАСТАНА
Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!
С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!
http://www.youtube.com/watch?v=NWusyx1bmgk
ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ
Добри Чинтулов
Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!
http://www.youtube.com/watch?v=EiQSNsie3pg
Добри Чинтулов
Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!
Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!
И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.
Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?
Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!
Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.
На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.
Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!
Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!
Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!
http://www.youtube.com/watch?v=bI0y3L2Pb5M
ЗЕМЯ ПЪЛНА С ДОБРИНИ,
ЗЕМЯ, ЩО СИ МЕ КЪРМИЛА,
МОЯ ПОКЛОН ПРИЕМИ!
ЛЮБЯ ТВОЙТЕ БАЛКАНИ,
ТВОЙТЕ РЕКИ И ГОРИ,
ТВОЙТЕ ВЕСЕЛИ ПОЛЯНИ,
ДЕ БОГ ВСИЧКО НАСПОРИ.
ТВОЙТЕ МЪКИ И СТРАДАНИЯ
ТВОЙТА СЛАВНА СТАРИНА,
ТВОЙТЕ ВЪЗПОМИНАНИЯ,
ТВОЙТА СВЕТЛА БЪДНИНА.
ДЕТО АЗИ И ДА ИДА-
ЗА ТЕБ МИСЛЯ И ГОРЯ,
В ТЕБ РОДИХ СЕ И ЖЕЛАЯ
В ТЕБ СВОБОДЕН ДА УМРА!!!!
ВСИЧКО ВЕЧ ПРИБИРА СЕ ЗА СЪН.
ТРЕПНАХА ЗВЕЗДИЦИ В НЕБЕСАТА.
ИЗ ПОЛЕТО НЕЙДЕ ОТ ЧЕРДАТА СЕ ЗАЧУВА ТИХ, ЗАЛУТАН ЗВЪН.
ПЪПЧИЦИТЕ КЪМ ЗЕМЯ ПРИВЕЖДАТ,
МОРНИ, РОСНО ЧЕЛО И ИЗГЛЕЖДАТ
КАК СЕ МИЛО МИЛВА ЛИСТ СЪС ЛИСТ...
ДНЕВНА СКРЪБ В ДУША СЕ ПРИТАЯВА
И СЪРЦЕТО С КРОТОСТ УПОЯВА АРОМАТА НОЩЕН БЛАГ И ЧИСТ!
Стихотворение называется "Унес" (в перев. "Забытье"), написала Елисавета Багряна
Говори, говори, говори -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат, -
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
Забытье
Говори, говори, говори, -
Опускаю ресницы и внемлю:
Гор дымятся внизу алтари,
Вижу смутные море и землю...
Там закат багровеет, горя,
Здесь пожарища, дым и тревога, -
Где нас встретит сегодня заря,
И куда это вьется дорога?
О, туда ль, где мы, полные сил,
Можем словно два пламени, слиться,
И в ночи средь небесных светил
Как двойная звезда засветиться?
- Я конца не предвижу пути,
Позови - я согласна идти.
Под аленееща небесна синева,
Пред тръпнещата необятна морска шир,
Която чезне във вечерния ефир,
Като дланта ти нежна в мойта длан,
Като съцата ни във сладострастен блян
И като приливът във пясъчна дъга
Попила от солената тъга
На неговия тих копнеж безбрежен
По хоризонта след раздяла неизбежна...
И ти не можеш да останш дълго с мен,
Потегляш с отлива на утрешния ден
Към своя тъй далечен роден дом,
За мен превръщайки се в хоризонт.
Аз ще остана сам на този бряг
Да съзерцавам аленеещия мрак
И отливът сърцето ми ще влачи
Към хоризонта в сенките на здрача.
Или ще потърсиш свят далеч по установен?
Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща?
И искаш ли животът му в клетка подарен?
Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо?
Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед?
Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта?
Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове?
Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво?
Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита?
Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина?
Или продължаваш докато намериш слънчева звезда?
Можеш ли да мислиш ако от мислите боли?
Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл?
Би ли дала обич в замяна на тъга?
Или ще спреш тъгата с обичта си?
Имаш ли вяра в чувствата без разум?
Или ще търсиш логика без нужда от любов?
Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое?
И даваш ли в замяна твоите за да живея?
Уста в уста и сердце в сердце. Так
ты близок был, что даже виден не был.
И за твоим плечом был свет и мрак,
и сквозь тебя я уходила в небо.
Сердцебиенье звезд я слышала, и ветру,
в листве застрявшему, навстречу я брела,
вбирала рощ летящих силуэты,
и ночь и ветви рощ в объятья забрала.
Пила пространство долгими глотками,
ветра и звезды к сердцу прислоня,
и, крепко обхватив тебя руками,
бескрайность мира приняла в себя.
------------------------------------------------------
Сърце в сърце.И дъх във дъх.
Тъй близко бе до мен,че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.
Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите.
Пресрещах вятър запъхтян,наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните,разтворили обятия в нощта.
Далечината вдишвах на огромна глътка.
Притисках вятър,облаци,звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на светът.
-----------------------------------------------------------
к сожалению русского перевода ее стихов нигде не найти. про поэтессу ничего нет на русской википедии, только на болгарской.
валят между нас
Самодивени лекове на вехти кахъри
Бели маги
зимуват у нас
ангели
слънчеви чадъри.
извенете за грешки)
Иван Вазов
На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.
Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!
Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
Балканът разтреперан начена да гърми...
И българските гърди по-силно затуптяха,
и българското име екна по вси страни.
О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв!
Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,
и звукове по-мили издайте тоя час,
че духове велики имало помежду ни,
че бъдеще светливо имало и за нас.
Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,
великата идея да я зарине в гроб,
сече, гори и роби, обесва и убива -
по-скоро да помаже въстаналия роб.
И цялата Европа да спази мир злокобен,
съзира хладнокръвно как падаме и мрем
и не простира ръце на наш народ поробен
да го избави веке от срамният ярем.
И казва, като мисли за плячка само тлъста:
"Хасан е нам потребен, нам требува мирът!"
И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста
и милиони души как в робство пищът!
Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки... на бога уверено
и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"
Букурещ, май 1876
Иван Вазов
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.
Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;
тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,
там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.
Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.
До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.
Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!
Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!
Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;
твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.
***
Една прекрасна песен:)
http://www.vbox7.com/play:766a2e39
http://freereception.hit.bg/literatura/page11.htm
это мои рассказы (половинка картинки направляет к болг. текст, а другая - к русской вариант)
http://ru.wikipedia.org/wiki/Большое_чтение_в_Болгарии
и
http://ru.wikipedia.org/wiki/Маленькое_большое_чтение..
Желающим опознать болгарский образ мысли рекомендую прочитать "Табак" Димитра Дымова и потом "Время раздельное" Антона Дончева. Конечно их надо читать в оригинале - Тютюн от Димитър Димов и Време разделно от Антон Дончев. "Под игом" Ивана Вазова и четырелогия Димитра Талева - Железный светильник, Преспанские колокола, Илиндень и Слышу ваши голоса тоже очень хорошие, но не так лекго читаются и воспринимаются, особенно если читающий не очень хорошо знаком с болгарском языке. А вот Табак и Время раздельное - в самый раз! Исторические достоверные, достаточно философские и описательные, и одновременно - не сложно их понять, лекго читаются, хотя конечно ето не бульварная литература типа "чиклит" или "боевик".