На край, теглото наше до върха си пристигна и ножът агарянский до кокала опре, и цял народ отчаян си знамето издигна оковите да счупи ил храбро да измре.
Почна се битка люта и черна кръв затече, между тиран и робът зафана се борба, омраза петвековна избухна страшно вече, вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!
Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха, Балканът разтреперан начена да гърми... И българските гърди по-силно затуптяха, и българското име екна по вси страни.
О, храбри панагюрци! О, синове достойни, във вази е кипяла Асеневата кръв, вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни и пуснахте на воля Шишмановия лъв!
Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни, и звукове по-мили издайте тоя час, че духове велики имало помежду ни, че бъдеще светливо имало и за нас.
Но върлий азиатец, обзет от ярост дива, великата идея да я зарине в гроб, сече, гори и роби, обесва и убива - по-скоро да помаже въстаналия роб.
И цялата Европа да спази мир злокобен, съзира хладнокръвно как падаме и мрем и не простира ръце на наш народ поробен да го избави веке от срамният ярем.
И казва, като мисли за плячка само тлъста: "Хасан е нам потребен, нам требува мирът!" И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста и милиони души как в робство пищът!
Но племето славянско, във мъките калено, омръзна му да тегли туй иго на светът и бори се юнашки... на бога уверено и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"
Уста в уста и сердце в сердце. Так ты близок был, что даже виден не был. И за твоим плечом был свет и мрак, и сквозь тебя я уходила в небо.
Сердцебиенье звезд я слышала, и ветру, в листве застрявшему, навстречу я брела, вбирала рощ летящих силуэты, и ночь и ветви рощ в объятья забрала.
Пила пространство долгими глотками, ветра и звезды к сердцу прислоня, и, крепко обхватив тебя руками, бескрайность мира приняла в себя. ------------------------------------------------------ Сърце в сърце.И дъх във дъх. Тъй близко бе до мен,че аз не можех да те видя. Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх. Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.
Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите. Пресрещах вятър запъхтян,наметнат със листа. Поемах идещите силуети на горите и клоните,разтворили обятия в нощта.
Далечината вдишвах на огромна глътка. Притисках вятър,облаци,звезди до мойта гръд. И в този тесен обръч на една прегръдка обхванах цялата безкрайност на светът. -----------------------------------------------------------
к сожалению русского перевода ее стихов нигде не найти. про поэтессу ничего нет на русской википедии, только на болгарской.
Можеш ли да бъдеш слънце за дърво без корен? Или ще потърсиш свят далеч по установен? Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща? И искаш ли животът му в клетка подарен? Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо? Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед? Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта? Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове? Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво? Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита? Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина? Или продължаваш докато намериш слънчева звезда? Можеш ли да мислиш ако от мислите боли? Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл? Би ли дала обич в замяна на тъга? Или ще спреш тъгата с обичта си? Имаш ли вяра в чувствата без разум? Или ще търсиш логика без нужда от любов? Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое? И даваш ли в замяна твоите за да живея?
На рамото ми ти склони глава Под аленееща небесна синева, Пред тръпнещата необятна морска шир, Която чезне във вечерния ефир, Като дланта ти нежна в мойта длан, Като съцата ни във сладострастен блян И като приливът във пясъчна дъга Попила от солената тъга На неговия тих копнеж безбрежен По хоризонта след раздяла неизбежна... И ти не можеш да останш дълго с мен, Потегляш с отлива на утрешния ден Към своя тъй далечен роден дом, За мен превръщайки се в хоризонт. Аз ще остана сам на този бряг Да съзерцавам аленеещия мрак И отливът сърцето ми ще влачи Към хоризонта в сенките на здрача.
ТИХО ВЕЕ ВЕЧЕРНА ПРОХЛАДА И ПОЛЕКА МРАКА НОЩЕН ПАДА. ВСИЧКО ВЕЧ ПРИБИРА СЕ ЗА СЪН. ТРЕПНАХА ЗВЕЗДИЦИ В НЕБЕСАТА. ИЗ ПОЛЕТО НЕЙДЕ ОТ ЧЕРДАТА СЕ ЗАЧУВА ТИХ, ЗАЛУТАН ЗВЪН. ПЪПЧИЦИТЕ КЪМ ЗЕМЯ ПРИВЕЖДАТ, МОРНИ, РОСНО ЧЕЛО И ИЗГЛЕЖДАТ КАК СЕ МИЛО МИЛВА ЛИСТ СЪС ЛИСТ... ДНЕВНА СКРЪБ В ДУША СЕ ПРИТАЯВА И СЪРЦЕТО С КРОТОСТ УПОЯВА АРОМАТА НОЩЕН БЛАГ И ЧИСТ!
БЪЛГАРИЙО, ДРАГА, МИЛА, ЗЕМЯ ПЪЛНА С ДОБРИНИ, ЗЕМЯ, ЩО СИ МЕ КЪРМИЛА, МОЯ ПОКЛОН ПРИЕМИ! ЛЮБЯ ТВОЙТЕ БАЛКАНИ, ТВОЙТЕ РЕКИ И ГОРИ, ТВОЙТЕ ВЕСЕЛИ ПОЛЯНИ, ДЕ БОГ ВСИЧКО НАСПОРИ. ТВОЙТЕ МЪКИ И СТРАДАНИЯ ТВОЙТА СЛАВНА СТАРИНА, ТВОЙТЕ ВЪЗПОМИНАНИЯ, ТВОЙТА СВЕТЛА БЪДНИНА. ДЕТО АЗИ И ДА ИДА- ЗА ТЕБ МИСЛЯ И ГОРЯ, В ТЕБ РОДИХ СЕ И ЖЕЛАЯ В ТЕБ СВОБОДЕН ДА УМРА!!!!
Да, ти си прав, Паско. Този текст е много труден за разбиране... Там има много неизвесни думи... Уча български само на няколко месеца. Четя добре на български, но разбирам само смъсъл...
Екатерина, в "Една българка" на Иван Вазов има много "архаизми", които навярно те объркват и правят текста труден за разбиране. Нека това не те отчайва! Според мен за хора, като теб, които сега изучават езика е по-добре да четат текст на съвременен български език. Успех!
Мартин, я пробовала читать по твоей ссылке, но ресурса не хватает-понимаю через слово, а то и через два. Словарный запас маловат будет. Было бы то же самое, только по-русски...
Разрешете ми да се присъединя към литературната тема с една любима моя, а може би и на много българи, възрожденска песен! :)
БОЯТ НАСТАНА
Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани. Кураж, дружина, вярна сговорна, ний не сме вече рая покорна! Нека пред света да се покажем, нека му гордо, братя, докажем, че сме строшили мръсни окови, че сме свободни, а не робове! Дружно, братя българи, в боя да вървим! Дружно, братя българи, враг да победим! О, майко моя, Родино мила, ний не сме вече рая покорна! С гняв и дързост днес ще издигнем глас, времето няма все да чака нас. Нека във битка славна влезем ний, нашта десница Бог ще подкрепи!
Благовест, спасибо за чудесные стихи! Я больше знал Ивана Вазова как прозаика, но это связано видимо с тем, что его стихи меньше переводят на русский язык, чем прозу (болгарский язык я знаю в недостаточной мере). Для тех участников, кто не знаком с болгарской литературой, я бы посоветовал прочесть цикл рассказов Алеко Константинова, главным героем которых является Бай Ганю. Эти произведения очень колоритны, написаны с большой долей юмора, не потеряли актуальности до сегодняшнего дня...
Спасибо, уважаемый Благовест. Я все прочитала. Правда во втором стихотворении сначала не поняла, о чем идет речь. Я слышала об этом, но чисто вскользь. Когда я училась, мои учителя по истории были так называемой старой формации, поэтому все плохое о советском времени скрывали. Да и по старым учебникам еще учились... Про гуманитарную помощь из Болгарии точно впервые слышу...
Иван Вазов
На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.
Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!
Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
Балканът разтреперан начена да гърми...
И българските гърди по-силно затуптяха,
и българското име екна по вси страни.
О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв!
Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,
и звукове по-мили издайте тоя час,
че духове велики имало помежду ни,
че бъдеще светливо имало и за нас.
Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,
великата идея да я зарине в гроб,
сече, гори и роби, обесва и убива -
по-скоро да помаже въстаналия роб.
И цялата Европа да спази мир злокобен,
съзира хладнокръвно как падаме и мрем
и не простира ръце на наш народ поробен
да го избави веке от срамният ярем.
И казва, като мисли за плячка само тлъста:
"Хасан е нам потребен, нам требува мирът!"
И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста
и милиони души как в робство пищът!
Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки... на бога уверено
и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"
Букурещ, май 1876
валят между нас
Самодивени лекове на вехти кахъри
Бели маги
зимуват у нас
ангели
слънчеви чадъри.
извенете за грешки)
Уста в уста и сердце в сердце. Так
ты близок был, что даже виден не был.
И за твоим плечом был свет и мрак,
и сквозь тебя я уходила в небо.
Сердцебиенье звезд я слышала, и ветру,
в листве застрявшему, навстречу я брела,
вбирала рощ летящих силуэты,
и ночь и ветви рощ в объятья забрала.
Пила пространство долгими глотками,
ветра и звезды к сердцу прислоня,
и, крепко обхватив тебя руками,
бескрайность мира приняла в себя.
------------------------------------------------------
Сърце в сърце.И дъх във дъх.
Тъй близко бе до мен,че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.
Аз чувах сърцебиенето лудо на звездите.
Пресрещах вятър запъхтян,наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните,разтворили обятия в нощта.
Далечината вдишвах на огромна глътка.
Притисках вятър,облаци,звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една прегръдка
обхванах цялата безкрайност на светът.
-----------------------------------------------------------
к сожалению русского перевода ее стихов нигде не найти. про поэтессу ничего нет на русской википедии, только на болгарской.
Или ще потърсиш свят далеч по установен?
Била ли си тъмата без луна за прилеп във ноща?
И искаш ли животът му в клетка подарен?
Можеш ли докосна нечие сърце докато е живо?
Или ще чакаш да спре за теб и да изстине достатъчно за поглед?
Ще чувстваш ли, ако ти липсва сетиво за любовта?
Или ще усещаш само каквото очите ти показват и мисълта зове?
Можеш ли да стъпиш в облак, знаейки че стъпваш без да има на какво?
Или ще търсиш земна твърд, дори и в мъгла да е покрита?
Сприраш ли под пълната луна, ако храната ти се казва светлина?
Или продължаваш докато намериш слънчева звезда?
Можеш ли да мислиш ако от мислите боли?
Или ще искаш после чужда болка, за да имаш мисъл?
Би ли дала обич в замяна на тъга?
Или ще спреш тъгата с обичта си?
Имаш ли вяра в чувствата без разум?
Или ще търсиш логика без нужда от любов?
Приемаш ли усмивката за дар, сърцето ми за твое?
И даваш ли в замяна твоите за да живея?
Под аленееща небесна синева,
Пред тръпнещата необятна морска шир,
Която чезне във вечерния ефир,
Като дланта ти нежна в мойта длан,
Като съцата ни във сладострастен блян
И като приливът във пясъчна дъга
Попила от солената тъга
На неговия тих копнеж безбрежен
По хоризонта след раздяла неизбежна...
И ти не можеш да останш дълго с мен,
Потегляш с отлива на утрешния ден
Към своя тъй далечен роден дом,
За мен превръщайки се в хоризонт.
Аз ще остана сам на този бряг
Да съзерцавам аленеещия мрак
И отливът сърцето ми ще влачи
Към хоризонта в сенките на здрача.
Забытье
Говори, говори, говори, -
Опускаю ресницы и внемлю:
Гор дымятся внизу алтари,
Вижу смутные море и землю...
Там закат багровеет, горя,
Здесь пожарища, дым и тревога, -
Где нас встретит сегодня заря,
И куда это вьется дорога?
О, туда ль, где мы, полные сил,
Можем словно два пламени, слиться,
И в ночи средь небесных светил
Как двойная звезда засветиться?
- Я конца не предвижу пути,
Позови - я согласна идти.
Стихотворение называется "Унес" (в перев. "Забытье"), написала Елисавета Багряна
Говори, говори, говори -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат, -
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!
ВСИЧКО ВЕЧ ПРИБИРА СЕ ЗА СЪН.
ТРЕПНАХА ЗВЕЗДИЦИ В НЕБЕСАТА.
ИЗ ПОЛЕТО НЕЙДЕ ОТ ЧЕРДАТА СЕ ЗАЧУВА ТИХ, ЗАЛУТАН ЗВЪН.
ПЪПЧИЦИТЕ КЪМ ЗЕМЯ ПРИВЕЖДАТ,
МОРНИ, РОСНО ЧЕЛО И ИЗГЛЕЖДАТ
КАК СЕ МИЛО МИЛВА ЛИСТ СЪС ЛИСТ...
ДНЕВНА СКРЪБ В ДУША СЕ ПРИТАЯВА
И СЪРЦЕТО С КРОТОСТ УПОЯВА АРОМАТА НОЩЕН БЛАГ И ЧИСТ!
ЗЕМЯ ПЪЛНА С ДОБРИНИ,
ЗЕМЯ, ЩО СИ МЕ КЪРМИЛА,
МОЯ ПОКЛОН ПРИЕМИ!
ЛЮБЯ ТВОЙТЕ БАЛКАНИ,
ТВОЙТЕ РЕКИ И ГОРИ,
ТВОЙТЕ ВЕСЕЛИ ПОЛЯНИ,
ДЕ БОГ ВСИЧКО НАСПОРИ.
ТВОЙТЕ МЪКИ И СТРАДАНИЯ
ТВОЙТА СЛАВНА СТАРИНА,
ТВОЙТЕ ВЪЗПОМИНАНИЯ,
ТВОЙТА СВЕТЛА БЪДНИНА.
ДЕТО АЗИ И ДА ИДА-
ЗА ТЕБ МИСЛЯ И ГОРЯ,
В ТЕБ РОДИХ СЕ И ЖЕЛАЯ
В ТЕБ СВОБОДЕН ДА УМРА!!!!
Добри Чинтулов
Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!
Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!
И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.
Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?
Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!
Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.
На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.
Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!
Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!
Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!
http://www.youtube.com/watch?v=bI0y3L2Pb5M
ВЯТЪР ЕЧИ, БАЛКАН СТЕНЕ
Добри Чинтулов
Вятър ечи, Балкан стене,
сам юнак на коня
с тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време, ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаше тънка сабя,
знаме да развие!
http://www.youtube.com/watch?v=EiQSNsie3pg
БОЯТ НАСТАНА
Боят настана, тупкат сърца ни,
ето ги близо наште душмани.
Кураж, дружина, вярна сговорна,
ний не сме вече рая покорна!
Нека пред света да се покажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове!
Дружно, братя българи, в боя да вървим!
Дружно, братя българи, враг да победим!
О, майко моя, Родино мила,
ний не сме вече рая покорна!
С гняв и дързост днес ще издигнем глас,
времето няма все да чака нас.
Нека във битка славна влезем ний,
нашта десница Бог ще подкрепи!
http://www.youtube.com/watch?v=NWusyx1bmgk
Для тех участников, кто не знаком с болгарской литературой, я бы посоветовал прочесть цикл рассказов Алеко Константинова, главным героем которых является Бай Ганю. Эти произведения очень колоритны, написаны с большой долей юмора, не потеряли актуальности до сегодняшнего дня...